Осигуряване в УПФ

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (УПФ) е част от Втория стълб на пенсионната система в България. То се осъществява от частни пенсионноосигурителни дружества, които учредяват и управляват този вид фондове.

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване в УПФ не замества, а допълва държавното пенсионно осигуряване (Първи стълб), като целта е осигурените лица да получат освен „държавната" пенсия и втора допълнителна пенсия.

Всеки самостоятелно избира универсалния пенсионен фонд, в който ще постъпват осигурителните му вноски, като подава заявление до избрания от него УПФ. Заявлението за участие се подава в офис на дружеството, чрез осигурителен посредник или като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис по реда на ЗЕДЕУУ. Когато заявлението се подава на хартиен носител, е необходимо подписът на лицето върху първия му екземпляр да бъде нотариално заверен.

Осигурените лица имат индивидуална партида, по която се натрупват осигурителните вноски и се разпределя дохода от тяхното инвестиране. Средствата по индивидуалната партида са лични и се наследяват.

Задължително до 31 май на текущата година ПОК "Съгласие" АД изпраща извлечение от индивидуалните партиди на осигурените лица за предходната календарна година по образец, утвърден от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор.

Осигурените лица в УПФ "Съгласие" или техните наследници могат да поискат такава информация, която им се предоставя безплатно.

В универсален пенсионен фонд задължително се осигуряват за допълнителна пенсия лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО.

От началото на 2004г. осигурените в универсален пенсионен фонд могат да променят участието си и да прехвърлят натрупаните по индивидуалната си партида средства в друг пенсионен фонд като подадат заявление до новоизбраното дружество.

Осигуреното лице има право да промени участието си и да прехвърли натрупаните средства по индивидуалната партида от един УПФ в друг, ако е изтекла една година от датата на сключване на първия му осигурителен договор или служебното му разпределение.

Осигуреното лице има право на прехвърляне независимо от периода на участие във фонда в следните случаи:

• при несъгласие с извършени промени в правилника или инвестиционната политика на фонда, ако подаде заявление за промяна на участие в тримесечен срок от уведомлението за това, с изключение на случаите, когато тези промени произтичат от изменение в нормативната уредба или се извършва промяна в седалището или адреса на управление на пенсионноосигурителното дружество;
• при преобразуване или прекратяване на пенсионноосигурителното дружество или на управлявания от него фонд, където е осигурен;
• осигурено лице, което е придобило право на пенсия от универсален пенсионен фонд, има право еднократно да промени участието си и да прехвърли натрупаните средства по индивидуалната партида в друг съответен фонд, управляван от друго пенсионноосигурително дружество.

Заявлението за промяна на участие се подава от осигуреното лице в електронна форма или на хартиен носител чрез служител или осигурителен посредник на пенсионноосигурителното дружество, управляващо фонда, в който лицето желае да премине. Когато заявлението се подава на хартиен носител, е необходимо подписът да бъде нотариално заверен. Електронното заявление се подписва с квалифициран електронен подпис.

Осигуреното лице в УПФ има право на допълнителна пожизнена пенсия за старост при:

1. навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО;
2. до една година преди навършване на тази възраст, при условие че натрупаните средства позволяват пенсия не по-малка от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.

Допълнителната пожизнена пенсия за старост представлява месечно плащане на предвидена в пенсионния договор сума, дължима на пенсионера от определена дата до неговата смърт, чийто размер не може да бъде по-малък от 15 на сто от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО към датата на определянето му.