Пенсионно-осигурителна система

– първи стълб – задължително държавно пенсионно осигуряване като елемент на Държавното обществено осигуряване;
– втори стълб – допълнително задължително пенсионно осигуряване в пенсионни фондове, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества;
– трети стълб – допълнително доброволно пенсионно осигуряване в пенсионни фондове, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.

Реформи в системата на пенсионното осигуряване се наложиха поради натрупвани в продължениe на години деформации в тази сфера, както и поради изключително неблагоприятната демографска ситуация и негативните тенденции в икономическото развитие на страната.

Целта на пенсионната реформа в България бе изграждането на модел на съвременна пенсионна система, при която допълнителното пенсионно осигуряване – задължително и доброволно има за цел да допълва дохода от пенсия, получаван от държавната пенсионна система като въведе пряка връзка между размера на допълнителната пенсия и осигурителните вноски през годините на осигуряване. Реализацията на тази цел е възможна чрез допълване на държавната пенсия с допълнителна пенсия, получавана от пенсионни фондове за допълнително задължително и за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества.

Системата на допълнителното пенсионно осигуряване функционира на капиталов принцип, при който средствата от осигурителните вноски се инвестират и заедно с дохода от инвестирането се натрупват по индивидуални осигурителни партиди на лицата. Основните принципи на системата на пенсионно осигуряване се запазват и с приетите изменения и допълнения от Народното събрание в края на месец юли 2003 г. Кодекс за социално осигуряване.

Първият стълб на пенсионната система – държавното пенсионно осигуряване се осъществява от Националния осигурителен институт на базата на задължителни осигурителни вноски във Фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Държавната пенсионна система функционира на разходопокривен принцип, при който от осигурителните вноски на работещото население се изплащат пенсиите на лицата в пенсионна възраст. Осигурителните вноски се плащат от осигурителите и от осигурените лица в съотношение, определено в Кодекса за социално осигуряване. Вноските за държавните служители и военнослужещите се внасят за сметка на държавния бюджет. Едноличните търговци, лицата, упражняващи свободна професия и частните земеделски стопани се осигуряват изцяло за своя сметка. Правото на придобиване на държавна пенсия и начинът за нейното определяне са регламентирани в Част първа на Кодекса за социално осигуряване. Държавната пенсия се получава от фонд “Пенсии” на Държавното обществено осигуряване при изпълнение на изискванията за осигурителен стаж и възраст.

Вторият стълб на пенсионната система – допълнително задължително пенсионно осигуряване се осъществява от лицензирани пенсионноосигурителни дружества в управляваните от тях:

– професионален пенсионен фонд – задължителен за работещите при условията на първа и втора категория труд;
– универсален пенсионен фонд – задължителен за родените след 31.12.1959г., които се осигуряват в държавното обществено осигуряване.

Осигурителните вноски в професионалния пенсионен фонд се плащат само от осигурителите като техния размер за І категория труд е 12%, а за втора категория труд – 7% върху осигурителния доход. Осигуряването в професионален пенсионен фонд дава право на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране, получавана до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО. В универсален пенсионен фонд осигурителната вноска е в размер на 5% от осигурителния доход, която се плаща от осигурителите и от осигурените лица в размери определени в Кодекса за социално осигуряване – 2,8 на сто за сметка на осигурителя и 2,2 на сто за сметка на осигуреното лице. Осигуряването в универсален пенсионен фонд дава право на получаване на допълнителна пожизнена пенсия за старост, получавана отделно и независимо от пенсията от ДОО.

Третият стълб на пенсионната система е допълнителното доброволно пенсионно осигуряване, в което могат да участват всички физически лица, навършили 16 години. До края на 2006 г. дейността по допълнително доброволно осигуряване се осъществява от пенсионноосигурителни дружества в управляваните от тях доброволни пенсионни фондове. С промените в Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр.57 от 11.07.2006 г.) се регламентира администрирането на професионални схеми в отделен тип фондове – фондове за допълнително доброволно осигуряване по професионални схеми.

Осигурителните вноски в доброволен пенсионен фонд могат да бъдат за сметка на работодателя в качеството му на осигурител, друг осигурител или за лична сметка, като техният размер и периодичност на плащане се посочват в осигурителния договор. Осигуряването в доброволен пенсионен фонд дава право за получаване на:
– лична пенсия за старост и инвалидност – пожизнена или срочна,
– наследствена пенсия за наследници на починало осигурено лице или на пенсионер,
– еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида,
– еднократно или разсрочено изплащане на средствата на наследниците на осигурено лице или на пенсионер.

Вноски във фонд за допълнително пенсионно осигуряване по професионални схеми могат да правят предприятия-осигурители, създадени съгласно българското законодателство и на всяка друга държава-членка на ЕС или държава-страна по дпоразумението за Европейското икономическо пространство – за осигурените от тях лица в професионална схема, както и физически лица, осигурени по професионална схема.При осигуряване в такива фондове страни по осигурителния договор са пенсионноосигурителното дружество и предприятието-осигурител. При сключването на договора предприятието-осигурител представя на пенсионноосигурителното дружество колективното споразумение (или колективния трудов договор) с условията на професионалната схема и списъка на осигурените лица, включени в тази схема.

Осигуряването във фонд за доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми дава право на:

– Срочна пенсия за старост;
– еднократно или разсрочено изплащане на натрупаните средства по индивидуалната партида;
– еднократно или разсрочено изплащане на средствата на наследниците на починало осигурено лице или на пенсионер, съгласно уговореното в професионалната схема.